Митове за интелекта

Сигурно сте срещали хора, които са направо гении, но когато стане въпрос за нещо елементарно, те не могат да разберат нищо, макар да са страхотни в развиването на научни теории. Такива хора са интелектуално развити, но умни ли са всъщност?

Интелектът или менталните способности се измерват с помощта на IQ-тест. Макар този тест, разработен преди повече от век, да се смята за признат инструмент да определяне на академични и професионални знания, резултатите му често се поставят под съмнение.

Съществуват много интелектуални теории, но всички те се обединяват от идеята, че човек се ражда с психични способности, които може донякъде да контролира.

Хората искат да станат умни и да останат такива. Когато става въпрос за повишаване на умствените способности, има нещо, с което няма как да не се съгласим: тренировката на мозъка е толкова важна, колкото и спортът за тялото.
Митове за интелекта

Години наред ни се повтаря какво трябва да ядем и какво да не консумираме, за да развием умствените си способности. Но на практика рибеното масло или боровинките едва ли ще ви помогнат да решите сложна кръстословица.

Всъщност здравословното хранене е добро за сърцето и когато то е здраво, осигурява достатъчно кислород на мозъка, за да функционира той добре.

Смята се също така, че кръстословиците правят човека по-умен. Кръстословиците не правят човека по-умен, те просто подготвят мозъка за по-добро решаване на кръстословици. За съжаление това умение не се трансформира в друго – тоест умението да решите судоку няма да се превърне във възможност да помните имена.

Доскоро се смяташе, че видеоигрите карат хората да затъпяват. Оказва се обаче, че компютърните игри подобряват навици като шофиране, ускоряват реакциите и взимането на решения. От геймърите маниаци стават страхотни хирурзи, защото при тях е много добре развита координацията на ръцете и очите.

Повечето хора използват само десет процента от мозъка си – в това са убедени всички. Всъщност не е точно така, просто човек използва различни проценти от мозъка си в различно време.

Мозъкът извършва гигантска работа, и това не касае само мисленето, а също така двигателните ни функции, както и дишането. Той контролира съзнателната и несъзнателната ни дейност двадесет и четири часа в денонощието.

Понякога дори не подозираме, че мозъкът ни постоянно поглъща, преработва и съхранява информация благодарение на огромно количество неврони, които постоянно си взаимодействат.

Някои части на мозъка дори могат да заменят други, когато те се повредят. Ако мозъкът на млад човек се увреди, то другите части на мозъка помагат за оздравяването му и временно изпълняват функциите на увредената област.
sanovnik.bg